Все търся. Вече не намирам
ни смисъл, ни пък логика дори.
Вървя по пътя си, не спирам
и с гръб посрещам всякакви кавги.

Лицето ми от болка се раздира.
В очите ми прозира старостта.
Сърцето ми обича и не спира
до сетен дъх да търси любовта.

Намирам радост в нечия картина.
Усмихвам се на утрото дори.
Ще дойде ден и аз ще си замина,
а всичко ще е както и преди.

В росата си ще скрия знам сълзите.
В дъгата пъстра - своите очи.
Надявам се, че нявга ще простите...
Сред вас разпръснах своите мечти.