Шепа отворих и вътре поставих
малка бележчица, свита на две.
С думи прибързани вече направих
грешка фатална. Май станаха две...

Първата грешка, че лудо се влюбих.
Щом те погледнах, разбрах, че си ти.
Втората грешка, че просто загубих
вярата в тебе и в наште мечти.

Грешки фатални, но стискам в ръката
тази бележка. За теб е, чети!
Вярно е, тежка за нас е съдбата.
"Аз те обичам. Прости ми! Прости."

Наистина е тежко, когато трябва да се извиняваме, че обичаме...

Тиха обич...Понякога безмълвна, но чиста и вечна като самата ЛЮБОВ.
Хубав ден!

Във любовта тежките грешки
носят ни само сълзи и печал.
Въпреки всичко,това са човешки
чувства, доказващи че си живял.

Благодаря. Именно...Без тях не можем!