Постинг
03.07.2013 06:20 -
Непознати
Наблюдаваше я от от дълго време. Беше седнал в края на болничното легло. Спуснати клепачи, дълги мигли и пижама на мечета. От време на време нослето и се набръчваше сякаш щеше да кихне и в този момент се надяваше тя да се събуди и да го види. В стаята влезе сестрата и със съчувствен поглед му даде знак да я последва. В коридора с нетърпящ възражение тон му нареди:
- Време е да си вървите. Не е нужно да Ви вижда. Това само би я разстроило още повече.
- Но... - той направи опит да възрази.
- Никакво "но", младежо. Да се надяваме, че тя е по-силна отколкото нападателят е предполагал, но въпреки това душевните травми се лекуват дълго.
Той сви ръце в юмруци и погледна към синьото небе в далечината. Трудно беше да се отгатнат намеренията му в този момент. Смесица от гняв и безпокойство се изписа на лицето му. Сестрата съжали за думите си.
- Търпение и любов, това е нещо, което няма да може да купите от аптеката.- после се обърна и със ситни крачки се отдалечи.
Пиер изправи рамене и побърза да напусне болницата. О, как само искаше да се върне и да бъде близо до нея. "Не може! Тръгвай!" каза сам на себе си. В редки случаи като този се налагаше разумът да се скара на сърцето, но пък вътрешно беше убеден, че постъпва правилно.
На улицата подсвирна на едно такси, което тъкмо го подминаваше.
- За къде? - попита шофьорът.
- Не знам. Просто карай! - Пиер се опита да събере мислите си, но напразно. Сега емоцията надделя. Кой кретен си беше позволил да нарани това крехко момиче? После една натрапчива мисъл го обзе: "Ами, ако превърти и откачи синджира?!" Тя? Той? Някой. Беше готов дори да убие заради нея. Господи, какъв скапан ден!
- Време е да си вървите. Не е нужно да Ви вижда. Това само би я разстроило още повече.
- Но... - той направи опит да възрази.
- Никакво "но", младежо. Да се надяваме, че тя е по-силна отколкото нападателят е предполагал, но въпреки това душевните травми се лекуват дълго.
Той сви ръце в юмруци и погледна към синьото небе в далечината. Трудно беше да се отгатнат намеренията му в този момент. Смесица от гняв и безпокойство се изписа на лицето му. Сестрата съжали за думите си.
- Търпение и любов, това е нещо, което няма да може да купите от аптеката.- после се обърна и със ситни крачки се отдалечи.
Пиер изправи рамене и побърза да напусне болницата. О, как само искаше да се върне и да бъде близо до нея. "Не може! Тръгвай!" каза сам на себе си. В редки случаи като този се налагаше разумът да се скара на сърцето, но пък вътрешно беше убеден, че постъпва правилно.
На улицата подсвирна на едно такси, което тъкмо го подминаваше.
- За къде? - попита шофьорът.
- Не знам. Просто карай! - Пиер се опита да събере мислите си, но напразно. Сега емоцията надделя. Кой кретен си беше позволил да нарани това крехко момиче? После една натрапчива мисъл го обзе: "Ами, ако превърти и откачи синджира?!" Тя? Той? Някой. Беше готов дори да убие заради нея. Господи, какъв скапан ден!
аз също бих изтръгнал гръцмуля на всеки, който се докосне до нея!!!
цитирайЛеле, ама това си прозвуча страшничко. Надявам се никога да не изпадаш в положението на Пиер, защото и за мен е загадка какво би направил с нападателя. Все пак се надявам ТОЙ да послуша съвета на сестрата - "търпение и любов".
Залагам на това, че тези симпатични младежи ще преодолеят какво ли не, дори собствените си различия, за да бъдат заедно.
Поздрави и хубав ден!:)
цитирайЗалагам на това, че тези симпатични младежи ще преодолеят какво ли не, дори собствените си различия, за да бъдат заедно.
Поздрави и хубав ден!:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.