Десет ника и десет лъжи.
Пак беседваш със себе си, друже.
Всъщност кой си? Това ли си ти?
Анонимен, самотен и тъжен.

А стилът е до болка познат.
Разсъбличаш душата до голо.
Неразбран си и все те е яд.
Във войната убиваш се. Подло!

И в реала си същия, знам.
Анонимен, самотен и тъжен.
Обич мога дори да ти дам
и не чувствай, че с нещо си длъжен.

Сам разчупваш парче по парче
самотата, която те стяга.
Всеки ник ти е рожба, дете.
Всяка маска добре ти приляга.

Десет ника и десет лъжи.
Сам се мразиш в проклетата роля.
Всъщност кой си? Това ли си ти?
Чувствен мъж скрит зад думи: "Не бОля!"

Но защо ли попадаме все на лъжи?
Кой съм аз, аз ли съм този,
който продължава все да тъжи,
и да играе някаква измислена роля...

Нали?

Странно е, че още няма минуси.:) Колко ли от тези плюсове са от един човек с десет ника?
Двайсет пишещи и десет четящи, нали знаеш?!;)

Забелязала съм и друго... Много съблогари имат няколко никнейма и се самокоментират, спорят или обиждат. Явно интригата продава, а за собствениците на сайта това е важно.
Хубав ден!