Постинг
21.09.2014 12:10 -
Невидимото щастие
Езикът груб, ръцете вкаменени
и хладен повей някъде кръжи.
Безсмислен разговор. Решение.
Да скъсаш нишката, макар и да боли.
А някога е имало усмивка
и блясък в палави очи.
Далечен спомен. Очевидно!
А влюбени ли всъщност сме били?
Какво променя хората тогава,
че стават чужди и далечни ден след ден?
Макар и тайно всеки се надява,
че щастието ще намери някой ден.
Не става то с магия или пръчка.
Не се поръчва в ресторант и бар.
Усилия, любов, но се завръща,
за да даде криле на своя стар другар.
и хладен повей някъде кръжи.
Безсмислен разговор. Решение.
Да скъсаш нишката, макар и да боли.
А някога е имало усмивка
и блясък в палави очи.
Далечен спомен. Очевидно!
А влюбени ли всъщност сме били?
Какво променя хората тогава,
че стават чужди и далечни ден след ден?
Макар и тайно всеки се надява,
че щастието ще намери някой ден.
Не става то с магия или пръчка.
Не се поръчва в ресторант и бар.
Усилия, любов, но се завръща,
за да даде криле на своя стар другар.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 16772