Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01 21:12 - Заключени долу!
Автор: zabavnata Категория: Лични дневници   
Прочетен: 201 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 24.01 21:22


Хванаха ги. Бяха нарушили закона. Двойка полицаи ги заклещиха. Получиха сигнал, че някой ги е предал. Вой на сирени...Бягаха от нелегален среднощен купон. Той тичаше, хванал за ръка момичето си. Косите и се развяваха от среднощния вятър. 
- Стой! Не мърдай или ще стрелям! - имаше твърдост в гласа на полицая.
Внезапно той спря. Не заради себе си, просто искаше да запази нея, да не я наранят. 
Обърна се бавно.
- Ръцете! Искам да виждам ръцете! - включи се полицайката от органите на реда.
Момчето и момичето вдигнаха ръце към очите, защото ферерчетата ги заслепяваха. Бяха деца, около 18 годишни. В чертите им преобладаваше нещо невинно и чисто. 
- Лични карти! 
Той бръкна в задния джоб на дънките и извади личната си карта. Подаде им я. В този момент момичето сякаш откачи:
- Абе вие нормални ли сте? Не, нямам лична карта! Знаете ли кой е баща ми? 
Полицаят се усмихна.
- Законите са за всички, госпожице. Лична карта! - пристъпи към нея. В същия момент тя явно се уплаши, отскубна се от ръката на момчето и побягна. Беше валяло... Момчето се опита да я последва, но беше повален на капака на полицейската кола. С бузата си усети хладната ламарина, после щракване на блезници около китките.
- Охо, съпротива значи? 
Всичко се случваше толкова бързо, като на филм.
Тишина. Другият полицай тичаше след Яна. Изстрел! 
Нещо се обърна в него. Заради един купон. След минута полицая се върна.
- Мамка му, май стана беля.
Линейка,  но защо се бавеше толкова. Всяка секунда се проточваше сякаш с часове...
Мокри капки се стичаха по бузите му, но не беше дъжд. Светлина. Бяла светлина. Последното което си спомни беше онзи танц, целувката...
Заключени. В капан. Дано е сън...
Не беше сън. Кръвта на Яна беше останала  на мократа улица, там долу. Той беше жив, но заключен, а нея вече я нямаше. Имаше ли смисъл този живот изобщо? Заключени долу, това беше превода, нали? Започна да крещи като обезумял и да удря по заключената врата на следствения арест:
- Отворете! Веднага отворете вратата! 
Тишина. Оглушителна тишина. Беше жив, но по-мъртъв и от онези в гробището. 
 






Тагове:   страх,   любов,   локдаун,


Гласувай:
9
0



Предишен постинг

1. zemja - Потресаващо!
24.01 22:46
Дано случайно го прочете и някой полицай.

Прекрасен стил!
цитирай
2. panazea - Останах като гръмната!
24.01 22:50
Много вълнуващо !
Дано никога не се случва това!
С мисълта си да ги спрем .
цитирай
3. vesever - Много тъжно, Ани! Дано не е по ист...
25.01 21:59
Много тъжно, Ани! Дано не е по истински случай...
цитирай
4. zabavnata - zemja.blog.bg
26.01 15:10
Локдаун... Заключени долу! Това е превода от английски и няма нищо общо нито с ковид, нито с грип, който за първи път от толкова много години се уплаши и не дойде. Потресаващо! Пребити деца, които протестират за своето утре. Оставих този разказ с отворен финал. Момичето, жертва на новото НЕНОРМАЛНО Яна може да е дъщеря на полицай, на политик, може да е блъфирала и баща и да е обикновен човек - монтьор, лекар, учител... Това са нашите деца! Каква заплата оправдала убийството им? А тези дето издават тези заповеди? Възможно е Яна да е дете на някой от тях. Благодаря, че ме разбирате!
цитирай
5. zabavnata - panazea.blog.bg
26.01 15:12
Ще ги спрем! Длъжни сме, за да осигурим по-добър живот на нашите деца и внуци и да се радваме на усмивките им, които сега са скрити зад грозни маски.
цитирай
6. zabavnata - vesever.blog.bg
26.01 15:13
Дано, но не съм сигурна. Лек ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: zabavnata
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1549964
Постинги: 1606
Коментари: 6824
Гласове: 16658
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728