След няколко дни Вики беше вече у дома, при Карл и Даниела. В нейния апартамент се извършваха ремонтни дейности, които бяха инициирани от родителите и. Нищо. Този път не възрази. Беше и все едно, а пък и не и се оставаше сама. Имаше болничен за един месец, който евентуално можеше да бъде удължен. Два пъти седмично посещаваше психиатър и разговаряха в продължение на петнадесет минути за страховете и. Лекарствата се пиеха по схема и постепенно щяха да намаляват до спиране на приема.
Беше и хубаво да върне лентата и отново да се чувства принцеса в старата си детска стая. Имаше нещо хубаво в цялата тази история. Сега поне я забелязваха, а Даниела дори приготвяше собственоръчно топли сандвичи, домашни курабийки и някои други кулинарни глезотийки. Семейството прекарваше повече време заедно и никога не я оставяха сама. Родителите и се редуваха кой да остане при нея. Сякаш беше на някакъв тих и спокоен остров и някаква далечна мечта се сбъдваше.
Как не се бе сетила? Телефонът и беше откраднат, а някой можеше да злоупотреби с множество разговори или злонамерени действия към най-близките и.
- Татко, трябва да извадим дубликат на картата. Би ли дошъл с мен, ако нямаш други ангажименти? - Вики го наблюдаваше с твърдото убеждение, че ще и откаже.
- Всъщност защо не? Освен това ми се ходи на кино и ми се яде мелба. Само че имам едно условие, да не казваш на майка си. Точно днес и обещах да приключим с едни чертежи, но те могат да почакат. Съгласна? - баща и се държеше като тинейджър, които се кани да избяга от училище. Така го харесваше дори повече, но защо за първи път преоткриваше колко готини родители има.
- Договорено, татко. Дай пет! - Вики се разсмя.
След като пусна молба за издаване на дубликат и плати таксата Вики напусна офиса на мобилния оператор и прекара най-страхотния ден с баща си. Взеха си лодка под наем на езерото в парка, после хапнаха сладолед, отидоха на една необикновенна комедия, а след това дори на блъскащи се колички. Цял ден в който тя беше номер едно за баща си. Никога нямаше да забрави този ден, никога.
След два дни телефонът и звънна:
- Вики, побърках се от тревога. Патронът на вратата е сменен, някакви правят ремонт, а телефонът ти е изключен. Какво става? - Наско изстреля това почти на един дъх.
- Нищо. Просто родителите ми правят ремонт, а аз ще остана известно време тук, при тях.Ще ти звъна по-късно.- излъга тя. Всъщност нямаше намерение да му звъни нито по-късно, нито никога.
За една нощ Вики порасна и от малко, наивно момиче се превърна в преценяваща жена, която знае какво иска и как да го постигне.
В този момент двама мъже се разкъсваха от ревност и чувство за вина. И двамата не смееха да я доближат въпреки пожара от чувства.

следва

вече женски манталитет! По някога за нас мъжете е трудно да да разгадаем мислите им.

Да, трудно е да "прочетеш" мислите на една жена. Героинята ми е едно доста объркано, пораснало момиче.
Хубав ден!:)